Излезе от печат последната книга на акад. Иван Гранитски и

 Излезе от щемпел последната книга на акад. Иван Гранитски и проф. Иван Маразов  “Брод към необята ” - забележителен книжовен алманах, който събира лирика и студии върху античната просвета, публикуван от издателство „ Захарий Стоянов “.

 

" Иван Гранитски живее с митологията (а от време на време и в нея), за него тя е извор на метафори, на аксиоми за държание, на трагично усещане на света (човекът е еднодневка), само че и на орфическия оптимизъм, че със гибелта животът не свършва. Тъй като индивидът е роден със свободна воля, той самичък си избира пътя. Поемите постоянно употребяват опозиции: памет – давност, безпорядък – космос, черно – бяло, тъмно – ярко, нощ – зазоряване, незнание/бездна – знание/светлина и така нататък Чрез тях е разказан пътят, тъй като творението се задвижва от тях.

Поемите на Гранитски са наситено интертекстуални, с цел да ги схванеш, би трябвало да познаваш митологичните паралели, които той непрекъснато прокарва. От друга страна, това е метод да се впише в традицията (37): „ Вековната завист на тога “ (58), „ Сянка са нашите дни на земята “ дава отговор на античното просветление „ Какво е индивидът – сянка на деня “ ", написа в предговора за книгата проф. Иван Маразов. 

 

Предлагаме ви стихове от " Брод към необята "

 

ИВАН ГРАНИТСКИ:

 

Предзнаменования за идещи събития

чертаят кръстен знак

Непредвидимо бъдеще връхлита

като чер маяк

и възли-мълнии разплита

 

Предчувствия неразбираеми ни разпъват

сред вяра и безбожничество

Разумът е обезверен и се огъва

Празен взор вперила

волята се спъва

 

Предсказанията плашещо се сбъдват

Приливите на страха

прииждат и загадъчно обръгва

лицето неясно на прегрешението

Бъдеще пълзи недъгаво

 

Кои сме и къде сме и за какво

носят ни злокобни вихри

Надяваме се на прошка само че

ориста ни злокобно прихва

изблещила кръвясало око

 

Прошка няма да дочакате

о роде юродив и лицемерен

Ананке с костеливи пръсти трака

и вашият злополучен стон

безславно ще потъне в мрака

IV.2025 година

Аз не зная не помня не дълбая

в тъмните бездни на мойта душа

Зеят там тъмни и страшни изкопи

злокобно се плиска оловна вода

Надзъртат от мрачните гробове

 

сенките сиви на души омърлушени

загърнати в мантии от огън извезани

Джуджета злокобни във сажди опушени

блъскат трополят и желаят да влезнат

в тунелите черни и душни

 

на тези стряскащи мемоари скръбни

И слънце катранено очите изгаря

Ечат и громолят стонове тръбни

прощално пищи обезлюдената религия

и небесният свод се продънва

 

Сън ли сънувам пагубен не зная

вихри препускат във мойто сърце

аз съм изгнаник окован и обезверен

скитащ в пламтящите бездни без цел

дето студ смъртен хищно витае

 

И в бездънната безкрайност втренчен

виждам по какъв начин гръмотевица синя проблесва

Изпепелен разтерзан само че и лоялен

хилядолетия скитам провесен

над ориста си черна и бедна.

IV.2025 година

Пътят на идещото е неразбираем

пред тебе бездната лежи

Върху сърцето ти тежи 

предусещане всевластно

и притиска твоите гърди

 

Миналото е невъзвратимо

тече реката на живота

Притискат ни сходно котва

безчинства невъобразими

Мълчи народа Жалък ропот

 

разчува се из кафенета и локали

Пълзи като мъгла отровна

демагогията световна И надали

в тази тишина гробовна

Отечеството някой ще пожали

 

Народе – стряскащите въпросителни

на Апостола не те ли будят

Стърчат връз траурни капители

и стрелят с взор черни Буди

Къде са новите будители

 

Мълчи народа Глухо тътнат

клетнишките стонове на унизените

Лъжеводачите национални са безпътни

и дори недостойни за пренебрежение

В пропаст адова Отечеството хлътва

V.2025 година

Да вървим по пътя неуморно

на Ботев Гео и Вапцаров

и пеем песните моторни

за чест достолепие религия

които водят все нагоре

 

Нагоре към небесните лимити

осияни от отечествено слънце

Свободни непокорни смели

да искрим сходно мълнии

когато подлеците стрелят

 

и разстрелват наште идеали

Вярата безстрашна не умира

но гузните негодници надали

що е дълг и чест схващат

нито майчиците жалят

 

Нагоре все нагоре и напред

Яворов и Дебелянов ще ни водят

Винаги среща се стихотворец

на будни съзаклятници челник

На живот и гибел напред

 

И какво ли има да загуби

духом волния човек

Ще строши оковите си груби

и посрещне идещия век

Нагоре го чака знамение

VI.2025 година

С вода и мед възлиянието сториха

и шепотом се молеха за помилван

но чуха проглас във простора

Махнете се недостойни и презрени

най-клети вие сте измежду хората

 

Предадохте заветите си бащини

от езика майчин се отказахте

глаголехте и богохулства страшни

в този момент се гърчите проказни

завихрят ви виелиците прашни

 

Роде лицемерен и в разврат потопен

възмездието неотменно ще усетиш 

Засмуква те катранения пъкъл 

изчезва и надеждицата сетна

и мрак очите ти изпълва

 

Без чест извоюваното е нетрайно

и ти се къпеше в лъжлива популярност

Ала Немезида знае твойте секрети

Зла орис подлецът заслужава

подвергнат на страдалчество безпределно

 

Превърнати във пепел скверна

разнасяна от вихрите международни

бъдещето тежък дял ще ви отмери

безпаметство и тишина оловна

в преизподнята на мъртви сфери

VII.2025 година

По скали и по сокаци

кости на герои се белеят

Гарвани злокобни на орляци

хищно грачат и се реят

И бележат страшни знаци

 

Любимото Отечество умира

продадено от шепа негодяи

Бащината родна равнища

е опустошена И ридаят

майките на юноши бурливи

 

Те паднаха за родна стряха

за чест достолепие дълг

Българийо за тебе те умряха

застигнати от чоп злобен

И Вазовият стих мълвяха

 

Лежат в обятията гробни

обезверени с отворени очи

Политическата зима злобно

още веднъж над България фучи

и людете трансформира в плебеи

 

Вековната завист на тога

ще избухне скоро още веднъж

Тътнат свещените гробове

и мъртвите с огнено слово

клеймят продажните скотове

VIII.2025 година

За какъв напредък говорите

Човекът последователно деградира

Разрушени са подпорите

разтърсен е Всемира

А вие спорите

 

Уж в най-хубавия свят

неистина и измама господстват

Разбойника е най-богат

и демонски се прехласва

пред идещия Ад

 

Роботизираха Човека

изтръгнаха душата му

Ценности от памтивека

са в нищото запратени

А вие спите леко

 

Човечеството пред изгубване

наподобява на мравуняк

Лута се из бездната

като оглупял папуняк

Пада мрак беззвезден

 

Ако изгубено е всичко

да почнем изначало

от нежната тревичка

към облачето възсияло

Демиургът ни обича

VIII.2025 година

Смъртта препускаща на блед кон

надвисва към този момент над Европа

Слепци не виждат кървавия хоризонт

не чуват по какъв начин пред прага тропа

злокобният Мамон

 

Остават единствено няколко минути

и ще се трансформира всичко в пепел

Воплите на милионите нечути

ще заглъхнат в бурята И недоизпети

скръбните им песни ще се лутат

 

Човечеството болно ще загине

погубено от личните грехове

И вероятно хилядолетия ще минат

преди Вседържецът да призове

Божата искра в света изстинал

 

Какви ще бъдат бъдещите хора

Ако волята свободна ги подвежда

още веднъж към злополучните раздори

Не ще дочакат никаква вяра

а крах както Долу така и Горе

 

Защо тогава животът продължава

несекващите опити с Човека

Дори искрицата вяра заслужава

измежду мъртвилото да екне

Човекът е жертван да се възкресява

VIII.2025 година